Въпреки че хигиената и водата са неразривно свързани днес, било е време, когато това не е било така. Полезните ефекти на водата и нейната способност да носи радост и комфорт били познати на обитателите на индийският полуостров още преди 3000 години. Къщите на видни членове на обществото вече имали бани и канализации през този период. Думата " хигиена " идва от името на гръцката богиня на здравето Хигие - HYGIE. Гърците възприели миенето от индусите и учили науката на парфюми и мехлеми от египтяните. Прането било непълноценно в онези дни без приложението на тези мехлеми, известни със своите лечебни и защитни свойства. Гражданите на древна Гърция можели да взимат душове на открито в извори на публични места. Закритите съоръжения за къпане тогава били прогресивно нововъведение - първоначално студени - водни басейни, впоследствие следвани от въвеждането на бани с гореща вода и запарени стаи. Римляните били следващите, които възприели представата на къпането. Техните Терми включвали студена баня – FRIGIDARIUM, топла баня – TEPIDARIUM и сауна – CALDARIUM.. По-късно, с падането на империята и нарастване влиянието на християнството, тези " бърлоги на порочността " – считани за безнравствени, защото мъже и жени се къпели заедно - били забранени. В средновековна Европа, хигиената била пренебрегната и водата била дори смятана за опасна. Чумата през 16-и век усилила това недоверие. По това време било популярно убеждението, че водата се просмуква през кожата и внася заразата. След като къпането било анатемосано, чистотата и хигиената били търсени единствено в използването на бялото бельо. Това са били дните на сухото прочистване на тялото. Лененият плат поглъщал потта и себума и прочиствал тялото. Съответно облеклото станало знак за социалното положение на човека и неговото отношение към чистотата. През този период, знаменитости и членове от средната класа на обществото притежавали голям брой ризи, за да ги сменят често. През 17-и век на особена почит били парфюмите, неотменно допълнение към бялото бельо. Дотогава само дрехите скривали мръстотията. Сега ароматите били използвани да завоалират миризмата. През 18-ти век водата отново станала хигиенно средство, баните вече били приемливи, водата възвърнала своето законно място, и се появил сапунът. Медицински трактати от 19-и век подчертават ролята на хигиената. До средата на 20-ти век работещите водни инсталации станали ежедневие. Личната хигиена вече станала основа на здравеопазването и благополучието. Дори когато открили, че гримът има и профилактични свойства, дълго време гледали на него само като продукт за красота. Още в праисторически времена го използвали, за да украсяват телата си, което е доказвано от археологически открития. Египетски гробове от първата династия (около 3100 - 2907 пр.н.е.) разкриват най-ранните следи от използване на очна линия - първо зелена, а след това черна. Египтяните приготвяли гримовете си по специални рецепти, замисляни да защитават очите не само от слънцето, но също и от инфекция. От ранните дни на римската империя, до разцвета й, козметиката се считала за елемент на лукса. Търговците започнали да носят козметика в Рим, но когато влиянието на имперският град западнало, грижите за телесната чистота намалели. В Индия било задължително жената да бъде привлекателна. Кама Сутра насърчава жените да учат изкуството на оцветяване на тялото, косата, ноктите, зъбите и дрехите. Лицевите орнаменти също били използвани да различават хората от различни класи. В средновековна Европа, вездесъщите учения на християнството предали грима на забрава. Кръстоносците го върнали от Близкият изток, където той бил общоприет. Поради липса на хигиена, парфюмът - в частност одеколонът, придобил популярност през 17-и век. От ренесанса до първата половина на 19-и век, обикновено били използувани сухи парфюми. Те представлявали два вида прахове – първите били използвани за парфюмиране на дрехи, а вторите – за лице и перуки. Продавали се насипно в големи и елегантно декорирани гърнета. Куртизанките на Луи XIV ( кралят на слънцето ) използували шафран и цветен прашец, за да разкрасяват лицата си. Скоро след това Франция била разглеждана като водеща сила в изкуството на грима и разхубавителния гений. В Европа от 18-и век, мъже и жени отишли твърде далеч в стремежа си да изглеждат красиви. Избелвайки лицата си, те дори използвали синя окраска да подчертаят линиите на вените си. Изкуствените бенки от кадифе или черна коприна, първоначално измислени за да прикриват белезите от едра шарка, започнали да се уголемяват и да стават все по-сложни по форма. След френската революция и с настъпването на викторианската ера тази демонстративна употреба на козметиката вече не била на почит. Мъжете спрели употребата на грим, а за почтените дами било достатъчно лекото докосване на пухчето за пудра. През 80-те години на 19-ти век, техническия прогрес и зората на рекламирането съвпаднали с отварянето на нова глава в историята на козметиката. Насърчени от безупречената красота и почтеността на моделите, показвани в луксозните списания, жените били още веднъж подтиквани да използват продукти за красота. Това прерастнало в остро увеличение по тяхната консумация между войните. През шестдесетте, пазарът за козметика станал световен. Развиващата се технология и днес позволява създаването и пускането на пазара на безопасни, ефективни и все по-модернизирани козметични продукти.

Невена Николова - Nikkol